Моите моменти

Майка съм на две деца, едното е бебе. Не спя достатъчно, рядко оставам сама, борбата с безпорядъка вкъщи е абсолютно неравна, имам безброй идеи на изчакване, както и очакващи завършването си проекти, а това с мултитаскинга започва много да ме дразни.

Така че, когато по "никое време" реша да зарежа всичко и да спра - да нахраня тялото и душата си (кроасан+книга=ВНЛ), никой да не ме нарича мързелива или неорганизирана (което си е вярно по принцип), а да ме приеме за изключително далновидна. Тези малки бягства ми се отразяват чудесно на настроението и цялостната нагласа за живота, а в дългосрочен план ми осигуряват добро здраве и психика. Това е начин да заредиш батериите, да повярваш, че денят е предимно хубав. Това е медитация, релаксация... (<добави нюейдж уелнес дума по свой избор>). Така си осигуряваш малки(но повече на брой) радости, защото, нека сме честни, грандиозни и велики събития не ни се случват всеки ден. И точно малките моменти на щастие ни носят удовлетворение ежедневно. Някои го наричат фика,хюга, други -"да живееш в настоящия миг", "да пребиваваш в енергията на благодарността". Е, аз наистина съм благодарна и ценя истински моите си мигове. Но най-важното е, че сама си ги създавам. Позволявам си този лукс.