Сугестопедия. Или как научих френски език заради снимка на храна.
Усвояването на чужд език винаги е голямо предизвикателство.
И макар че има хора, които обичат тетрадки-речници и преписване на една дума по сто пъти, то за повечето от нас тези методи са неефективни и тегави.
Сугестопедията, от друга страна, винаги ми е изглеждала като по-лежерен и интуитивен метод. Точно като за мен! И когато ми се уда̀де възможност да опитам, изобщо не се поколебах.
Сред големите ѝ предимства е, че ангажира голям масив от време наведнъж (всеки делничен ден в продължение на пет седмици), което гарантира тотално потапяне в средата на конкретния език. Предполагам, че същото би помогнало на който и да е друг обучителен метод. Но при сугестопедията това е норма.
Един от най-често срещаните феномени при чуждите езици е "разбирам всичко, но не мога да се пречупя да проговоря". И аз бях така с предишните ми изучавани езици. Но при сугестопедията ти първо проговаряш, а едва след това научаваш правила и граматика.
В началото може да ти е неловко, да ти се струва детинско заради музиката и игрите. Но, ако преподавателят е човек на място, цялото изживяване се превръща в едно приятно изкарване. И най-важното: няма домашни!!! Учиш, каквото учиш там (тоест, забавляваш се докато неусетно усвояваш езика) и после си свободен. А не 8-9 часа на работа, после 3-4 часа уроци, а накрая да се прибереш да домакинстваш, че да има и да учиш...
А защо точно френски? Дълго време обмислях изучаването на нов език, но все не можех да се реша кой точно да избера. Знаех общи факти за сугестопедията и следях една страница във Фейсбук. Когато се появи обявата за започването на нови курсове, предложенията бяха за испански и френски - два от езиците, между които се колебаех. Оставаше да избера кой. Испанският език беше илюстриран с картина в тъмни краски на танцьорка на фламенко. За френския пък бяха избрали илюстрация с пъстра, апетитна, уютна храна. Повече не ми трябваше :) В последствие се оказа, че всички курсисти сме ценители на хубавата храна(да не кажа чревоугодници). Всички обичаме пътешествията, имаме за какво да си говорим и с какво да се шегуваме. С една дума - намерихме се сродни души. Може би това да е била тайната на успеха при мен. Може за други да не проработи толкова добре. Може за някого да е по-ефикасна комбинация от сугестопедични и по-конвенционални методи. Така или иначе, моят съвет е да опитате :)
